На баба
(посветено)
Път към теб сега измислям
над него ореол от ангели блести.
Дъжд в очите тъжно плиснал
търси с болка твоите следи...
Аромат на печен хляб ме гали
от спомен детски, тихо долетял.
Сънищата черги шарени разстлали
ме връщат в твоят дом уютен, бял.
Там, където бях усмихната и топла
под майчинската ти защита блага.
Сега настръхнала тъга ме чопли
и радост чиста натъжена бяга...
Търся те по знаци свидно мили,
докоснали ме в гъста тишина,
даряващи ми нови сили
и жадувана до болка светлина.
Търся те по стъпките небесни,
скрили те от мен, от нас...
И чувам те в онази песен,
която взе последният ти час.
Изплаках те, а още ме боли
и залъкът на гърлото присяда.
Нужна ми е топлинка... не спи
споменът за милата ми баба.
В бучката на гърлото горчива,
дращи, като рибя кост
миналото с бъдещето слива,
с тъга – неканен гост.
Нужна си ми! Още съм дете,
повярвало, че нямам враг
застлала с рози мъничко сърце
светла те очаквам пак...
да долетиш невидима при мен
немирния ми дух смирила.
Чрез теб открила светъл ден
да взема част от твойта сила.
И отново да се чувствам жива,
чисто нова, преродена...
Аромат на топла питка ме приспива,
а без теб така ми е студено...
25.10.2017 г.
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
