На брега на реката
Стоя на брега на реката -
кристално искряща, магична...
камъче речно стискам в ръката
и даже не искам да мисля...
Водите й тихи, спокойни
се движат в бавния ритъм със вятъра
и вливат в мене спокойствие
и будят в мене усмивка нечакана.
Върбово клонче леко докосва реката,
гали я, сякаш с невидима, нежна ръка.
Трепва, разбужда се, оживява водата
и целува върбата едва.
Сплела клони, върбата навежда се,
дири нова милувка,
а реката под нея замира, притихва в очакване,
за да даде своята мокра втора целувка.
Дръпват се клоните, полюляни от полъха есенен
и прекъсва прегръдката върбово-речна,
но от върбата листенце откъсва се,
то пада в реката и прегръдката вече е вечна.
кристално искряща, магична...
камъче речно стискам в ръката
и даже не искам да мисля...
Водите й тихи, спокойни
се движат в бавния ритъм със вятъра
и вливат в мене спокойствие
и будят в мене усмивка нечакана.
Върбово клонче леко докосва реката,
гали я, сякаш с невидима, нежна ръка.
Трепва, разбужда се, оживява водата
и целува върбата едва.
Сплела клони, върбата навежда се,
дири нова милувка,
а реката под нея замира, притихва в очакване,
за да даде своята мокра втора целувка.
Дръпват се клоните, полюляни от полъха есенен
и прекъсва прегръдката върбово-речна,
но от върбата листенце откъсва се,
то пада в реката и прегръдката вече е вечна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Стоянова Всички права запазени
