2.06.2007 г., 8:53

На Dar4eto

1.3K 0 6
Далече си!... укрил те е Балкана,
А тъй си близо и във нас
Растеш... (на щастие покана)
И няма всъщност нито час
Ние да не те творим,
А понякога дори не можем
Думите да победим,
Елегантност да им сложим.
Че тя ти най-приляга днес
Епохално "луда" сестро,
Владееща ни със финес...
Айде, ще те пишем зестра!!!

П.П.
С туй акростихче от сърце и душа,
де що има Фитки, ще ги удуша!
Целуваме те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво посвещение акростих.
    Ама и Музата много си я бива ...

    Поздрав и усмивка.
  • Заслужено посвещение!
    Поздрав за теб и Дари!
  • Поздрави и прегръдки на двамата!
  • Нимои рива балдъзо...
    Дръшай съ на полужение!
    Сакън човек дан'тъ обикни
    -поставяш мъ у изложение.
    Ши каят ората чи няам,
    от талант дори обвивка,
    щом близките си разреваам...
    Аре-цун!Бъди усмивка!
  • Поздрави Ники за стиха!Одобрявам щом е за Дарчето
    Направо Фитките ги уби

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...