9.12.2005 г., 0:02

На дядо ми

1.4K 0 2



Дядо с пухкави коси,
като облачета снежно-бели
пак поглеждаш ме с добри очи,
като две зелени пламъчета, заблестели.

Гледаш ме през сивите си очила,
но аз съм палава пчела,
която не иска да те слуша
и кръжа около теб, смея се със звънкия си глас:
"Колко много те обичам аз!!!"

Ето разперваш загрубелите ръце
и аз мигом се превръщам в момиче
и тичам да те гушна мое деденце,
да стопля твоето сърце.

Ти дядо караш ме да уча,
но моля ти се разбери,
колко трудно е да се учи
в тез прекрасни летни дни.

Но дядо вече обещавам
от кино и игри да се лишавам
прилежно уроците да уча
и в живота дядо да сполуча............

юни 1991 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Н Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Дими за топлите думи!!!Но сега мога да обичам само спомена за моя дядо, който за съжаление вече не е между живите!!!Но винаги когато поразровя в сърцето от там блика топлина и истиска обич, към него, защото поне за мен той беше велик човек!!!А стихчето съм го писала на 12-13г (а аз по принцип не си помня дори моите стихотворения), но вчера се навършваше 1 месец от смъртта му и исках по някакъв мой си начин да направя нещо........Благодаря ти още веднъж, че си усетила посланието на стиха (не е че някакво умопомрачително творение, далеч съм от тези мисли)Но ми е скъпо, защото е за скъп човек, за това коментара ти ме радва искренно!!!
  • Обичай го, а мен ти трогна със стиха си, много обичлив и искрен е!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...