На дядо ми...
На дядо ми...
Тогава бях едва на пет,
но нямах никакъв късмет.
Съдбата с теб ме раздели
и в битката ви тя победи.
И ти ме обичаше, знам,
затова не те оставях сам.
Всяка вечер до теб се сгушвах,
ръката ти стисках и не пусках.
Пред очите ти растях,
но малка тъгата познах.
Смъртта от мен те отне,
а аз плачех до гроба ти на колене.
Стара снимка в ръцете си държа,
още те виждам когато замижа.
Точно десет години отминаха,
но сърцата ни не изстинаха.
Сега отгоре ме гледаш, знам,
но и ти не си сам.
Духом с тебе аз оставам,
и че се грижиш за мен, не забравям.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
