30.08.2007 г., 16:58

НА ГАЛЯ

869 0 17

НА ГАЛЯ


Посвещавам на Галя - Лунна сянка -
едно искрено и добро момиче,
с което наскоро се запознах.


Може би сценаристи нахакани
ще пишат сценарии на живота ти.
Може би шахматистчета малки
ще решат, че си пешка
върху шахматна дъска.
Може би талантливи художници
с уж красиви и нежни души
ще твърдят, че сбъдват мечтите ти,
рисувайки пъстри картини.
Може би "мастити" поети
ще ти свирят на тъничка струна
за своята-чужда любов.
Усмихни им се мило.
Отмини. Не им вярвай.
Повярвай само на оня,
който, не с думи и символи,
а с ръка ще бърше кръвта
по пътя към твойта Голгота.
Може би ръка непохватна и груба,
но ти не предавай никога
усмивката на детето си -
нека тя да ти бъде светъл маяк
в бурите, истински, на живота,
защото без нея няма ни радост,
ни щастие друго.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав Даша!Прекрасно посвещение.Галка го заслужава!
  • толкова чиста човешка обич...

  • За Даша и Лунната сянчица е моята прегръдка и целувка. С обич.
  • Даша, страхотна си!
    Много се радвам, че се запознах с теб!
    А Галка... тя заслужава това посвещение!
    Целувки на двечките!
  • Миличка,нямам думи...Неочакван подарък...
    Безкрайно хубав и мил стих!!!
    Аз и на срещата ти споделих,че ти си наистина много добра поетеса и разказвачка...
    Истинска чест за мен е,да ми посветиш свой стих!!!
    Прегръщам те много,много!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...