НА ГРАНИЦАТА

Два бели гълъба разбиха синевата!..
Нахълтаха във родния простор...
И нарушиха границата на страната...
Без тескере, без виза и паспорт!..

А ний стои ме пред безмилостната бариера...
Прекарват ни през иглени уши!..
Като престъпници ни, гледа офицера
И иска страх да ни внуши...

Каква е питам се вината ни...Не зная!
Оглеждат ни все дебнещи очи!
А птиците щастливи, за това не хаят,
а ний от страх неистово мълчим!

Аз вярвам, че това ще надживеем!...
И някой ден разума ще блести!
Ний,, като гълъбите ще живеем:..
В Доброто, Злото им ще, се стопи!