На гроба ти...
С черно-бяла рокля съм сега,
косата ми е вплетена в плитка.
В ръката си държа червена роза,
пред гроба ти стоя,
огрята от силна слънчева светлина.
Но не мога да пророня и сълза.
Не усещам аз тъга.
Помня само радостта,
само усмивката ти, тъй прекрасна;
гласа ти, толкоз нежен и неповторим;
лицето ти, така сияйно;
страстта ти, толкова изпепеляваща;
любовта ти, толкова завладяваща.
Жалко само, че ангелите бели
грабнаха те в онзи ден
и отведоха те нейде там, над мен,
в небето синьо и дълбоко.
Но аз знам, че гледаш ме ти всеки ден,
разказваш на приятелите си за мен,
всяка нощ онази песен пееш
и си представяш как на двора ме люлееш.
Всяка нощ аз към небето гледам
и се чудя на коя ли звезда седнал си сега.
Или пък си там, върху голямата Луна,
но където и да си, аз вярвам, че любовта ти силна
все тъй силно към мен гори
и огъня в сърцето ми все тъй силен държи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джу Джи Всички права запазени
