На кантар
Винаги съм на кантар,
все нещо ми куца
и страхът ме души
с непохватни ръце,
не мога да плача -
засяда ми буца
и киселее вкуса ми,
сякаш пия оцет.
Претеглям мечтите
с въображаеми тежести
и все ми е тежко,
непосилно за носене,
откраднах от теб,
за да имам за себе си,
отказах да моля -
не ставам за просене.
Не си губя времето,
в душата го кътам,
преди да попитам -
премислям въпроса,
говоря високо,
не обичам да мрънкам
и всичко събрано
на рамо си нося.
И всяка думичка -
все ми е искане,
до последно се бия
за следващо свое,
скачам на сляпо
и винаги ниско е,
раздавам сърцето си
и пак си е мое.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
Следобеден кеф...