27.03.2008 г., 0:42

На liviq (Здравка )

896 0 7
През годините предаваха ме
много хора
и  от сляпа вяра
чувствах тягостна умора.

Но понякога в живота
случва се така,
че и непознати хора
подават ти ръка.

Така с малък жест ти път
към мен намери
и с финес сърцето
ми спечели.

Вече светът не ми се струва
тъй мрачен и сив,
а знам, че изгревът утре
пак ще бъде приказно красив.


P.S. Здравче, благодаря ти още веднъж!
Имам няколко верни приятели, които много обичам и без които не бих могла 
да живея, нито да преодолявам трудностите в живота си.
Много окуражаващо е обаче да знаеш, че има и друг,
който дори и да не те познава, е готов да те окуражава
и ръка в труден час да ти подава...
Така както направи и ти.
Благодаря ти!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Трайкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Еми, а ако я познаваше лично щеше цял роман да напишеш за нея! Тя е невероятен Човек! Заслужава всяка една мила дума!
    Поздравления за посвещението!
    Поздрави и на музата!
  • Прекрасно посвещение за прекрасен човек!
  • Съгласен съм.Заслужава и още как!Мисля,че е прекрасен човек,съдейки по стиховете и!Поздравления и за двете!
  • Чудесно посвещение!!! Зари го заслужава!!!
    Поздравления!!!
  • Прекрасно поетично посвещение!!!
    за прекрасно момиче и поетеса!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...