На масата един човек заспива
На масата един човек заспива.
И с дрямката усилено се бори,
но лакътят накрая се подвива
и разумът отстъпва пред умората...
В съседство двама млади се целуват,
нехаещи, забравили за времето,
което по часовника лудува,
и за човека, който вече дреме...
Какво ли знаят...? Кой и да им каже,
че е възможно някой ден, самотни
на мястото му те да се окажат -
безкрайно уморени от живота...?
На масата човекът е полегнал...
Но здраво стиска недопита чаша...
И сякаш във съня си е протегнал
ръка - „Наздраве!” някой да му каже...
Какво сънува? Кой ли ще узнае?
Какво ли вижда във съня си още?
Не го будете! Неговите тайни
го топлят в тези дълги зимни нощи...
1998
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
