На момчето с вкус на лято
Самотна съм. Не съм щастлива.
Душата си отново нараних.
Завързах я със тел бодлива
и на самотата си я подчиних.
Изпитвам ново странно нещо,
изпитвам страх и гняв, дори печал,
ту студено ми е, ту горещо,
чувството не знае що е жал.
Не го разбирам, то е непознато,
изпитвала съм болка и любов...
"То е специално, от момчето с вкус на лято!" -
нашепва тъжно споменът суров.
Така и не можах да го забравя,
така и не можах да продължа.
Той границите още ми поставя,
самотна съм и още ще тъжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Момчева Всички права запазени
