7.08.2016 г., 10:41

На моя дядо

484 1 0

НА МОЯ ДЯДО

 

Оставил те бях в село, Дядо!

Аз в чужди краища живях...

Макар че аз съм твое чедо.

По твоя път не завървях!

 

Дойдох при тебе, мили дядо,

да питам би ли ми простил?!

Да видя ти лицето бледо

с усмивка би ли озорил?!

 

Живота като зла стихия,

отнесе ме далеч от теб...

Аз търсих свойта прокопсия

и гоних късчето си хляб!...

 

Дългът към хората в неволя,

далеч от теб ме призова.

Аз тръгнах сам, по своя воля,

да гоня призраци в нощта!...

 

И в най-затънтеното село

по хорските врати вървях....

Лекувах болести умело.

при хорските беди стоях!...

 

Понякога напразно хлопах...

това се случи не веднъж!

Да цопна в кал и с кал изцапан,

да гизна мокър в сняг и дъжд!

 

Мен вятър северен ме брули

и мъка хорска ме снежи.

И взел от босия цървули...

до гуша тънех във лъжи!

 

И тъй с житейските неволи,

безпомощно се борих аз...

И спрян пред истините голи,

проклинах тежкия си час!

 

Но гордо аз съм тържествувал...

На славата познах вкуса.

Аз четири села лекувах.

Намордник слагах на беса!

 

Сега лежиш, ти мили дядо

и тежко хърка твойта гръд...

Лицето ти е в бръчки цяло...

Несигурна е твойта плът...

 

А беше друг преди години!

Със тебе аз съм се гордял!

О, знаят близки и роднини,

че тежък път си извървял...

 

Ти беше влюбен във живота...

Ти дъб вековен бе за мен...

Едва избегнал ешафода,

в живота си не клюмнал уморен!...

 

Понесе кръста на войната...

в Балканската пленен си бил!

Но си запазен от съдбата,

макар на косъм от смъртта си бил!

 

Ти седем зими бил си в робство...

Но си избягал през нощта!...

И без храна и без удобства...

ти месеци си бягал дома!

 

Цял месец ти си бягал нощем...

Притиснал вярната кама...

Прекрачил прага си немощен -

по живо върнал се дома!...

 

Аз имам твоя пример дядо.

И истината твоя знам!.

В живота може да се страда,

но не да се живее в срам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...