На моя град
НА МОЯ ГРАД
Как искам да ти кажа думи топли, силни,
горчилките ти с дъх горещ да разпилея,
да дам на дните ти крила, блага обилни,
за тебе песен вдъхновена да запея!
Божествен, дивен град те древните наричат,
легенди времето красиви ти реди
и вековете шеметно след тебе тичат,
а ти вървиш през бури, радост и беди.
Ти помниш още византийската омраза,
на ордите душмански гневните стрели,
на робството жестоко дивата проказа
и раната в сърцето как до смърт боли!
Ти даваш още плът на старата легенда,
красивата Диана в люлка те държи
и в шепота недоловим на вековете
усещаш как кръвта ти в буен танц кръжи.
През тебе Тонзос, непокорна хубавица,
снага извива, като слънчев лъч блести.
Наоколо - поле с привела клас пшеница
и приказен килим от макове цъфти!
На изток Бакаджик все тъй гори в позлата,
дъхти на люляк, здравец и горчив пелин.
На запад, като древна приказка позната,
Кабиле бди - тракийски славен исполин.
Духът на Караджата още в теб живее,
Индже препуска още с коня вихрен, бял,
и Георги Дражев на бесило се ветрее,
коси над тунджанския роден бряг развял!
Сега над тебе греят ведри небесата,
орли летят към сини, звездни висоти.
Ти извор бистър си свещен на свободата
и любовта ти в нашите очи блести!
О, вярвам аз в звездата ти добра, щастлива
и в утрото, което с обич те огрява!
Ще има плод на твойта зряла златна нива
и пътят ти красив докрай ще продължава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радко Стоянов Всички права запазени
