На моя син . . .
Расте синът ми, Господи,
безмилостно расте
и вече своите въпроси
задава по-добре.
Целувам аз момченцето,
целувам го с уста -
и бузките, нослонцето,
и галя го с ръка.
Една сълза голяма
търкулва се в нощта. . .
Ще бъде, сине, мама
до теб през вечността.
Расте синът ми, Господи,
безмилостно расте,
и вече своите въпроси
задава по-добре.
А колко само съм самотна
и колко много ме боли:
уж всичко имаме в живота,
а все оставаме сами. . .
безмилостно расте
и вече своите въпроси
задава по-добре.
Целувам аз момченцето,
целувам го с уста -
и бузките, нослонцето,
и галя го с ръка.
Една сълза голяма
търкулва се в нощта. . .
Ще бъде, сине, мама
до теб през вечността.
Расте синът ми, Господи,
безмилостно расте,
и вече своите въпроси
задава по-добре.
А колко само съм самотна
и колко много ме боли:
уж всичко имаме в живота,
а все оставаме сами. . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени
