19.09.2006 г., 1:58 ч.
На моя син . . .
Расте синът ми, Господи,
безмилостно расте
и вече своите въпроси
задава по-добре.
Целувам аз момченцето,
целувам го с уста -
и бузките, нослонцето,
и галя го с ръка.
Една сълза голяма
търкулва се в нощта. . .
Ще бъде, сине, мама
до теб през вечността.
Расте синът ми, Господи,
безмилостно расте,
и вече своите въпроси
задава по-добре.
А колко само съм самотна
и колко много ме боли:
уж всичко имаме в живота,
а все оставаме сами. . .
безмилостно расте
и вече своите въпроси
задава по-добре.
Целувам аз момченцето,
целувам го с уста -
и бузките, нослонцето,
и галя го с ръка.
Една сълза голяма
търкулва се в нощта. . .
Ще бъде, сине, мама
до теб през вечността.
Расте синът ми, Господи,
безмилостно расте,
и вече своите въпроси
задава по-добре.
А колко само съм самотна
и колко много ме боли:
уж всичко имаме в живота,
а все оставаме сами. . .
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря от сърце и душа !
-
Много любов! Прекрасен стих!!! Бъдете живи и здрави
-
Прекрасни сте, ХОРА ! ВСИЧКИТЕ - ДО ЕДИН !
-
безмилостни въпроси! син ли е, зелен ли е, ти не си самотна с твоето съкровище! Помни това! 6
-
Да... задават своите въпроси
А отговорите... от тях боли.
Поздрав за стиха и усмивка в деня. -
Невероятен стих!И аз имам син и страшно много ме разчувства стиха ти!6 е малко
-
Прекрасно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
