5.02.2004 г., 18:58 ч.

... на моята прекрасна съпруга... 

  Поезия
1929 0 4
Обичам те-тъй както никой друг не може
Боях се,но жадувах да напиша тез слова
И моля се-дано успея да ти кажа,
Че ти за мен си всичко на света.
А бях и глупав,и наивен...и нехаен,
Макар да не протягах аз ръка в ноща-
Ти вярва в мен,научи ме-и зная
Една си ти-любяща истински жена.
Роб верен твой и предан съм навеки
Един ден знам ще дойде..и щастлив баща,
На колене съм и благодаря ти че те има-
Искряща моя мъничка звезда.

© Пенчо Пенчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво!
  • Сърдечно ти благодаря за хубавите думи и...естествено за редакцията
  • Много е хубаво! Дано един ден и аз изпитам същото и напиша нещо подобно
  • Пестелив съм на суперлативи и може би затова съм позагубил способността си да ги давам, но тук... тук просто няма какво да кажа освен, че останах възхитен.
Предложения
: ??:??