17.05.2007 г., 23:33

НА НАЙ-ДОБРАТА

987 0 5
НА НАЙ-ДОБРАТА


За теб, която всичко си ми дала!
С любов градила си пари, имот
и в моето сърце душа си вляла,
ще бъда благодарен цял живот!

Затуй за тебе пея тази песен!
За славното ти майчино сърце!
За да створиш живота ми по-лесен
са бръчките по твоето лице!

Кажи, отгде ти черпиш тази сила
да бъдеш с мене в радост и тъга?!
За всяко зло да бъдеш ми закрила,
да ми помагаш, даже и сега?!

И да пожалиш всичко драго, мило!
Да жертваш даже краткия си сън!
На злото да отскубнеш остро жило,
забило се в сърце ми като трън!

От таз беда, оназ беда ме пазиш,
закрилнице, орлице моя свята!
Готова си морета да прегазиш!
През планини от злоба да пролазиш!
Но свойто чедо скъпо да опазиш!
О моя, НАЙ-ДОБРАТА НА ЗЕМЯТА !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светльо Златанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съм попадала на по-благодаствен стих към майката!
    Много силен и искрен е Светльо,като обичта ти към нея!
    БРАВО!
  • Благодаря Ви! Това стихотворение е твърде слабо, за това, което заслужава майка ми! Но толкова мога! Тя е най-добрия човек, който познавам! Най-верния ми приятел! И продължава да ми помага!На нея дължа вярата си и оптимизма!И затова ще и бъда вечно благодарен!
  • Каква песен за майчиното сърце! Браво!!!
  • Чудесен стих си написал, Светльо!Браво!
  • Прекланям се пред стиха ти! Незнам какво друго да кажа....

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....