8.01.2007 г., 15:35

На най-невероятния лъжец

1.6K 0 4
Сега къде си мой любовнико...
мой и на още хиляди жени.
Почти забравен мъж в сърцето ми.
Почти забравени лъжи.

За греха ти още малка съм.
Не виждаш моята невинност.
Силен си със своето безчувствие.
А аз уморено падам в нищото.

Каква глупачка бях – да вярвам
на лъжа обладала ме безмилостно.
И глупачка си останах – още вярвам.
Единствената ми представа за действителност.

С целувки скриваш своя грях.
Със думи пак отвличаш ме
в безумно нереален свят –
най-красивата измислица.

Унесена в заблуди прежаднели,
за сълзите ми неистови.
Показа ми за миг първичното.
С гръм събуждам се във своята истина.

Към тебе тръгвам неуверено,
като муха от свещ привлечена.
Ти жесток си като огъня.
Пламъкът ти на безсилие обрече ме.

Къде ли си сега любовнико?
Аз повече не мога да съм влюбена в лъжа.
Сега любовник ми е само вятъра,
обвил ме кротко в своята самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...