На него...
На него...
Безмълвно гледам те
и плахо минавам покрай теб.
Насила усмихвам се,
а болката разкъсва ми сърцето.
Уби надеждите, аз вярвах сляпо на това,
че с тебе двамата не ще разделяме се и до смъртта.
Красиви спомени, прелитат бавно покрай мен,
за теб напомнят ми, за любовта ти в миналите дни.
Рани сърцето ми, не ще забравя аз това,
но щом усмихнеш се, аз всичко ти прощавам на мига.
А думите ти като благодарствени слова
за мен за сладък звън и изпълват моята душа.
Дори да ме раняваш и в бъдеще така,
аз все ще те обичам, примирена с таз съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
