5.03.2007 г., 20:27

На нея

1.2K 0 4

На нея

посвещавам на моята Кралица,
по случай 8-ми март


На нея - която ми показа светлината.
На нея - като лъч проблеснал в тъмнината.
На нея - която в моята душа прозря.
На нея - която аз сънувам като спя.
На нея - ах, колко много искам да й дам.
На нея - за да бъде винаги щастлива.
Да почувства този приказен романс,
в мойте мисли да наричам Дива.
За нея - ръцете в огъня ще сложа.
За нея - сърце и обич ще положа.
За нея - утеха в мене да намери щом тъжи.
За нея - да бъда някой, на когото да държи.
До нея - да остана в най-тежкия й час.
До нея - горчилката й да попия.
Да заспи на мойто рамо, а пък аз
ще пренеса я в нейната постеля.
До нея - ще наблюдавам спящото лице.
До нея - ще милвам нежните ръце.
До нея - ще се страхувам името й да изричам.
Ще прошепна само, че я обичам.

04.03.07 23:03

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Въчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щастливка е тази твоя кралица, надявам се знаек какво има и никога да не си позволи да го загуби!
  • Как бих искала и за мен да пише някой толкова хубави стихове,браво....много хубаво и прекраен жест
  • Браво Митко!
    Твоята Кралица е наистина щастлива с теб!
    Поздрав!
  • Страхотно ! Много ми харесва .Дано момичето , на което е посветен този стих , знае колко е обичано ! Тя е истинска щастливка . Поздравявам те , защото знам колко е трудно да излееш чувствата си към някой в тази форма ... Евала Митко !

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...