На ново
Годината започна вяло...
дори си махнах старото одеяло
от юргана и пак, е вяло, дори
и без одеяло.
Мислех си, че нещо ще се промени,
но не... живоът продължава монотонно
да отмерва тъга, любов и добрини.
Дали така ще е до края... на таз година
или не? А може би ще си призная,
че човек съм, пълен със мечти...
И ако една се сбъдне, то тогава
ще съм най щастливият човек...
че макар годината да почва вяло
ще се усмихна и ще кажа:
радвам се, че съм до теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
