Замина лятото и спомени остави
да тлеят вечно в моето сърце,
дори и птичката за песента забрави,
изплашена от бясното небе.
Искрите във очите избледняха,
опадаха и първите листа,
а бреговете морски в миг осиротяха,
ограбени без жал от есента.
А ти бе, обич, сън във непознато,
роден от стара моя бляскава мечта,
и изживян момент от приказното лято,
но после в миг погубен от реалността! ...