На отминалото лято...
Замина лятото и спомени остави
да тлеят вечно в моето сърце,
дори и птичката за песента забрави,
изплашена от бясното небе.
Искрите във очите избледняха,
опадаха и първите листа,
а бреговете морски в миг осиротяха,
ограбени без жал от есента.
А ти бе, обич, сън във непознато,
роден от стара моя бляскава мечта,
и изживян момент от приказното лято,
но после в миг погубен от реалността!
История красива, възкресена
от мъката в самотната душа,
като танцуващите двама, разделени
в момента, в който свърши песента...
Сега е есен и сама се скитам,
а плажът е тъй пуст и мълчалив
и сякаш за момент надеждата отлита,
а после връща спомен твой почти безлик.
Аз всяка мисъл днес за теб затварям,
като в масивен, вече остарял кивот,
но на раздяла ме хвани и обещай ми,
че ще се срещнем в друго лято... или друг живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любимата Всички права запазени
