На поправителен!... С тава пюре!...
Представителен мъж съм ужким –
със пост, осанка, златни очила,
а на огнището ме пращаш с чушки,
че зимата на прага ни била!...
И почва се една жестока битка
със огъня и с чушките пред мен,
и дим се вдига, после хвръкват свитки,
наоколо се щурам насълзен.
Обръщам ги с маша на тенекия,
а още съм на първия чувал!...
След час направо иде ми да вия,
опушен съм, на дим мириша цял.
И слагам си достойнството във джоба,
очите бърша нервно със ръкав,
и искам да се справя, но не мога,
носът потича ми като река.
А чушките цвърчат, почти изгарят,
коя да хвана по-напред не знам...
Ей няколко са въглен и догарят,
и други също се чернеят там...
Животът изведнъж стъжнѝ се, значи...
Край огъня ругая, гледам зло...
Проклети чушки! Просто ми се плаче...
Провалът ми е пълен – сто на сто!
След час унил и изтощен съм вкъщи –
изкъпан, сресан, чист, но обруган!
Мърмориш нещо, шеташ и се мръщиш...
Присъда чакам на семейния диван...
След час изтриваш от лицето сянка
и шанс ми даваш пак: „Ами, добре –
какво като си шеф на цяла банка?!...
На поправителен!... С тава пюре!...”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
