На път към грееща звезда
Залива ме сланата бяла
по пътя начертан за мен.
Звезда - в небето засияла,
ме чака вече всеки ден.
Багажа си отдавна стягам
да тръгна истински натам.
От земното си аз ще бягам
на нея в цялост да се дам.
И там завинаги оставам,
де няма нощ, де няма ден.
И чист пред нея аз заставам
да бъда с вечност награден.
И другите след мен ще чакам,
облечени във резеда.
И горе аз ще ги дочакам
на мойта грееща звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
