- Ей, Йоване, моя пръвнино,
за път се стегаш, пак ке тръгнуваш.
А мене сама оставяш
со мало дете на ръце,
со друго, либе, под сърце...
- Недей ми, недей ми плака, невесто!
Яз ке си одам во планината,
во планината, горе в Пирина.
- Дали ке ми се вратиш, Йоване?
Дали да те чекам засмена,
или со църна премена?...
- Недей ме, недей ме кори, невесто!
Мерак е едно - сърце сум ти дал.
А живот ке дам за България!
© Илица Всички права запазени