На танц с Живота
Какво ти пука всъщност тишината,
горчилката на хапчето за сън,
задушната прегръдка на мъглата,
забитият в душата остър трън?...
Защо наричаш бурята - приятел
и вълчия си глад делиш на две?
Със зъби скърцаш ти, че си ласкател...
Летиш не на мечти, на страхове...
Защо се стряскаш вечер от звездите
като сърна под прицел на ловец,
а мислите като лентяй се скитат
около теб, привързани с конец?
От спомените правиш икебана.
Не знаеш колко ще я съхраниш.
Погледнеш ли я, зейва нова рана,
която те захапва да кървиш...
Вземи си въздух и дръпни чертата.
На слънчевия ден се усмихни.
Живота си, като танцуващ вятър,
в прекрасен танц за кратко приеми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
