На татко
Не ме упреквай, татко, не търси
в очите ми пресъхнала вина,
на теб приличам - даже да боли,
ще си остана горда и добра.
Усещаш ме, познаваш по очите,
че зад усмивката ми има сянка,
попиваш всеки блясък от сълзите
и питаш ме защо съм тъй потайна.
Живот е, татко, всеки изкушава
и всеки сам греши и не греши,
любимите ни хора ни прощават,
... и мама многократно ти прости.
Не се измъчвай, твоите уроци
туптят безспирни в моите гърди,
все някой ден ще бъда като всички
и твоят чакан внук ще се роди.
в очите ми пресъхнала вина,
на теб приличам - даже да боли,
ще си остана горда и добра.
Усещаш ме, познаваш по очите,
че зад усмивката ми има сянка,
попиваш всеки блясък от сълзите
и питаш ме защо съм тъй потайна.
Живот е, татко, всеки изкушава
и всеки сам греши и не греши,
любимите ни хора ни прощават,
... и мама многократно ти прости.
Не се измъчвай, твоите уроци
туптят безспирни в моите гърди,
все някой ден ще бъда като всички
и твоят чакан внук ще се роди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
