На Теб
Тихо в черната нощ се сипе бял сняг,
покривайки твоите следи.
Ти прекрачи външния праг,
без дори да обърнеш очи.
Тръгна си, както всъщност дойде,
без излишни думи, без обещания.
Но под звездното, зимно небе,
събуди най-силните ми желания.
Подари ми горещи мечти,
да ме топлят в студеното време.
Изпълвайки с радост моите дни,
докато мракът не ме обземе.
В мъртвата прегръдка на нощта
самотата е плашещо тиха.
Завладя ме моята тъжна Съдба,
кошмари във мен се извиха.
Искам те, върни се отново при мен,
нежно с целувки ме събуди!
Превърни тъмнината в приказен ден,
от горчивата болка ме избави!
Докосни ръцете ми с твоите ръце,
дълбоко в очите ми с любов погледни.
Подари ми доброто си, смело сърце,
да не може нищо сега да ни раздели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петрана Кънева Всички права запазени
