9.12.2006 г., 20:40 ч.
На теб мамо
КОЛКО МЪКА ИМА В ДУШАТА ТИ,
КОЛКО БОЛКА ИМА В СЪРЦЕТО ТИ,
С КОЛКО ТРУДНОСТИ,МИЛА МАМО,
СБЛЪСКАЛА СИ СЕ В ЖИВОТА СИ СУРОВ!
С УСМИВКА НА ЛИЦЕ СИ МЕ РОДИЛА,
С ОГРОМНО СЪРЦЕ СИ МЕ ДАРИЛА,
НА ВСИЧКИТЕ МИ ГРЕШКИ СИ ПРОСТИЛА
И ОГРОМНАТА СИ ОБИЧ СИ МИ ПОДАРИЛА.
КОГАТО ВРЪЩАМ СЕ ОТНОВО У ДОМА
ПОСРЕЩАШ МЕ С УСМИВКА НА ЛИЦЕ,
НО СЪЛЗИТЕ, ОТ РАДОСТ ТЕ ПОТИЧАТ,
ПОТИЧАТ ПО ЛИЦЕТО ТИ, ИЗПЪЛНЕНО С ТЪГА.
ЕТО МЕ, МАМО, ТУК ДО ТЕБ АЗ СЕГА
НЕ ПЛАЧИ! ДОРИ И НАДАЛЕЧ, АЗ ПАК ДО ТЕБ ЩЕ БЪДА.
© Юлия Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И все пак Благодаря.
-
"ЕТО МЕ, МАМО, ТУК ДО ТЕБ АЗ СЕГА"
Това "АЗ" е ни в клин, ни в ръкав. Оправи го.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
