На теб мамо
КОЛКО МЪКА ИМА В ДУШАТА ТИ,
КОЛКО БОЛКА ИМА В СЪРЦЕТО ТИ,
С КОЛКО ТРУДНОСТИ,МИЛА МАМО,
СБЛЪСКАЛА СИ СЕ В ЖИВОТА СИ СУРОВ!
С УСМИВКА НА ЛИЦЕ СИ МЕ РОДИЛА,
С ОГРОМНО СЪРЦЕ СИ МЕ ДАРИЛА,
НА ВСИЧКИТЕ МИ ГРЕШКИ СИ ПРОСТИЛА
И ОГРОМНАТА СИ ОБИЧ СИ МИ ПОДАРИЛА.
КОГАТО ВРЪЩАМ СЕ ОТНОВО У ДОМА
ПОСРЕЩАШ МЕ С УСМИВКА НА ЛИЦЕ,
НО СЪЛЗИТЕ, ОТ РАДОСТ ТЕ ПОТИЧАТ,
ПОТИЧАТ ПО ЛИЦЕТО ТИ, ИЗПЪЛНЕНО С ТЪГА.
ЕТО МЕ, МАМО, ТУК ДО ТЕБ АЗ СЕГА
НЕ ПЛАЧИ! ДОРИ И НАДАЛЕЧ, АЗ ПАК ДО ТЕБ ЩЕ БЪДА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димова Всички права запазени
