23.05.2010 г., 23:59

На теб, учителю!

5.4K 2 15

НА ТЕБ, УЧИТЕЛЮ!


Ти виждаш ясно в детските очи

смеха звънлив на пролетни камбани,

простора син от песни как звучи,

как нежно галят две горещи длани.


Ти виждаш ясно в детското сърце

надеждата и вярата в доброто.

По ангелското грейнало лице -

на любовта щастлива тържеството.


Ти виждаш ясно в детските мечти,

на утрото кристално синевата.

По устните невинни как цъфти

на детството безгрижно красотата.


До късни нощи без умора бдиш,

пътека вярна търсиш към душите.

Изпълваш ги с надежда и любов -

да литнат като птици към звездите.

Учителю, на Тебе почит и възхвала!

На Тебе празничен красив букет,

затуй, че днес по светлата пътека бяла

следовници вървят напред безчет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честит празник!
  • Много хубаво стихотворение! Поздрав!
  • Един учител, който притежава всички български добродетели!!!
    Прекрасно стихотворение!!!
    Вече го дадох за рецитация!!!
  • " Учителю, на Тебе почит и възхвала!

    На Тебе празничен красив букет,

    затуй, че днес по светлата пътека бяла

    следовници вървят напред безчет!"

    Радко, ти си казал в този стих всичко, което бих искала да кажа и аз за теб. Приеми ,макар и със закъснение, вместо празничен букет, моето
    голямо уважение и искрените ми приятелски чувства към теб - учителя, твореца, културния деец, човека с богата душевност и будна гражданска съвест. Радвам се, че имах и имам възможност да работя с теб!
  • Благодаря ти, Петя! Нека вдъхновението бъде винаги с теб!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...