НА ТЕБ, УЧИТЕЛЮ!
Ти виждаш ясно в детските очи
смеха звънлив на пролетни камбани,
простора син от песни как звучи,
как нежно галят две горещи длани.
Ти виждаш ясно в детското сърце
надеждата и вярата в доброто.
По ангелското грейнало лице -
на любовта щастлива тържеството.
Ти виждаш ясно в детските мечти,
на утрото кристално синевата.
По устните невинни как цъфти
на детството безгрижно красотата.
До късни нощи без умора бдиш,
пътека вярна търсиш към душите.
Изпълваш ги с надежда и любов -
да литнат като птици към звездите.
Учителю, на Тебе почит и възхвала!
На Тебе празничен красив букет,
затуй, че днес по светлата пътека бяла
следовници вървят напред безчет!
© Радко Стоянов Всички права запазени