На тебе, дядо
Из въздуха разнася се мелодия
и чашите тъй весело звънят;
с вино нека да полеем повода –
седемдесет години си на тоя свят.
Какви ли не тъги са те спохождали,
какви ли не борби и участ зла;
след себе си те винаги довеждали
надеждата – да бъде светлина.
Смрачавали се дните – черен мрак,
облаци затулвали са слънцето –
ала лъчите път пробивали си пак
и навън отново… пак се съмвало…
Пак ще съмне. Виното подай
и да вдигнем тост с блестящи чаши –
за тебе, дядо, за борбата до безкрай
и за светла бъднина в съдбите наши.
/// честит 70-ти юбилей, дядо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
