31.05.2009 г., 18:07 ч.

На тръгване 

  Поезия
939 0 9

Съблякох всички съвестни моменти

от куклите в часовника опрашен.

Стрелките ги разсичат на сегменти,

а аз вървя на сън и храча

 

красива застояла кръв.

Мърся се с всички черни нощи,

чиито вкус усетих във дима

на угасени ароматни свещи.

 

Не мога да танцувам по-добре

в това предвзривно и крещящо време.

Оставих всички съвести в море,

защото са ми тежки и са бременни.

 

А куклите – безлични и безочливи

след тази смърт ще се събират дълго.

Удавих ги – разяждащите съвести.

И аз съм тук, но трябва да си тръгна.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??