21.05.2017 г., 18:04

На всички

1.4K 0 0

Казват, че с времето всичко ще мине.

Едно ще дойде друго ще си отиде.

Но дали всичко се забравя?

Не остава ли отворена рана?

И ако всеки ти прости,

ще можеш ли да го направиш и ти?

В историята всичко се повтаря,

само дето от това, някой друг страда.

Всички изминаваме дълъг път.

По който други са минавали и ще минават

и едни и същи грешки ще повтарят.

Човек се учи от грешките свои,

но защо не погледне и чуждите окови?

А те добър пример са за напред,

все някой ден и ти ще си наред.

Но всеки си мисли:

,,на мен това няма да ми се случи",

не се замисля за да се поучи.

Но все пак нещата се случват,

без да питат и те връхлитат.

А всичко това може да се избегне,

ако човек сам себе си и другите погледне.

И това сигурно го е казал народа,

но няма кой да го чуе за Бога...

А времето тъй си минава

и някой, някъде същата грешка повтаря,

а след него и втори, и трети

и после ще викне: ,, Ех живот проклети"...

И всичко е глупав кръговрат,

който се повтаря пак и пак.

Не ни ли се присмива съдбата

или ние сами си подреждаме така нещата?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...