На зазоряване
На зазоряване росата е студена.
И леденият хлад да те прониже само стига...
Поискаш ли - тогава ще изпиеш
дори студената роса-магия.
На зазоряване е тихо.
И само капките се чува как се стичат
по острите треви и се разбиват
една във друга, като две сълзи,
едва изтръгнати една след друга
от ослепените очи.
На зазоряване поискай изгрев.
И ще го видиш.
Неповторим, прекрасен изгрев-чудо.
Ще се окъпеш след това в росата,
безсрамно гол и с каменно лице,
но превъзмогнал суетата на душата
като дете - пречистен и смирен.
На зазоряване ще чуеш как в тревата
танцуват капките кадрил.
На зазоряване.
Не вечер.
Не на пладне.
На зазоряване търси ме.
Там, в росата.
Ако в росата си ме скрил.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
