3.02.2008 г., 11:13

Надежда

1K 0 3

Надежда

За мен превръщаш се в Слънце.

В лъч ярка светлина.

В дъга след проливния дъжд.

В дъжда, нестихващ в очите ми.

В детски смях и плач.

Искам да повярвам в теб.

Имам нужда.

Не ме предавай!

Не ме оставяй!

Ти си моята надежда за нещо по-добро.

Не счупвай всичко в мен!

Моля те! Недей!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мило,целият свят може да бъде твой,само да поискаш.Вярвай в собствените си сили.Не се осланяй на другите,разчитай на себе си(е,и на мен,защото винаги ще съм до теб).Обичам те
  • Крещи за споделена обич!Пожелавам ти го от сърце!
  • Дано го убеди!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...