Забрави ли какво е да си влюбен
и да стоиш по цели нощи буден?
Забрави ли за срещи романтични
и да говориш с думи поетични?
Надяваш ли се да се задомиш,
животът и дома да прередиш?
Да те споходят нови мисли-чудни
и да си спомниш за разходки лунни.
Да има със кого да бъдеш буден,
за някого да бъдеш важен, нужен.
Да те споходи нова мъжка мощ,
целувка да дариш за лека нощ.
Да имаш на сърцето си любима
и в нейното за теб место да има.
Да има на кого да се опреш
и на кого ръка да подадеш.
Недей прикрива чувствата си силни
те са спонтанни, чисти и невинни.
Ти ще познаеш истинска любов -
на сто процента вече си готов.
© Нели Всички права запазени
склерозата ще ни убие нас.
Но затова пък с устрем - вечно нов -
се хвърляме към "първата любов"!
Чудесно стихотворение!