Нагледах се...
Нагледах се на лоши хора.
И в бездната така пропадах.
Надявах се да свърши скоро.
Отмина си и тази младост.
Сънувах го в нощта развоя.
Сънувах, че навлиза в релси.
А не идваше навън покоя.
Останах си и сляп отшелник.
Наистина си търсих прелест.
Животът ми не бе чудесен.
И някой ме захапа с челюст.
Поръсих сол и малко чесън.
Нагледах се на лоши хора.
И в бездната дори пропадах.
Омръзна ми така да спорим.
Виж, утрото посърна в залез!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
!!