Нахално много те обичах (не ми връщай обичта)
Колко нахално от твоя страна
да кажеш, че ме обичаш.
Колко нагло е да ровиш в старите рани,
като назад моменти минали заричаш.
Нахално ме гледаш с изгубена нежност.
А аз нахално много за тебе плаках.
И пак нахално милваш ме, каниш ме на среща,
съжалявам, не съм нахална и не те чаках...
Аз примирих се много преди ти да си отидеш.
Обуздах гнева си, както и сълзите.
Няма какво тук, в моя свят, да дириш.
Нов е. И сега за друг май са ми мечтите.
Недей сега ти бъди нахалния.
Недей играй мойта сляпа роля.
Да, в живота следват милион обрати,
ала не си струва да бъда вече твоя.
Е, да, нямам някава терзаеща любов,
ала вярвам още в нея.
Нямам много, но всичко за един живот.
И да се усмихвам, да, все още го умея.
Недей да ровиш в стари рани.
Недей нахално чак сега да ме обичаш.
Миговете бяха толкоз скътани, отбрани,
че вече късно е в някаква любов да ми се вричаш.
От различни светове сме с теб, нали?!
Нямаше капка съвместимост.
Не бе писано в един да бъдем... C`est la vie!
По дяволите! Имай поне към тебе милост!
Аз нахално много те обичах.
Сега ти недей ми връща обичта.
Аз можах да се спася. И ти затичай...
Макар поуката да не си разбрал,
че обичта се връща след като си изгубил любовта.
да кажеш, че ме обичаш.
Колко нагло е да ровиш в старите рани,
като назад моменти минали заричаш.
Нахално ме гледаш с изгубена нежност.
А аз нахално много за тебе плаках.
И пак нахално милваш ме, каниш ме на среща,
съжалявам, не съм нахална и не те чаках...
Аз примирих се много преди ти да си отидеш.
Обуздах гнева си, както и сълзите.
Няма какво тук, в моя свят, да дириш.
Нов е. И сега за друг май са ми мечтите.
Недей сега ти бъди нахалния.
Недей играй мойта сляпа роля.
Да, в живота следват милион обрати,
ала не си струва да бъда вече твоя.
Е, да, нямам някава терзаеща любов,
ала вярвам още в нея.
Нямам много, но всичко за един живот.
И да се усмихвам, да, все още го умея.
Недей да ровиш в стари рани.
Недей нахално чак сега да ме обичаш.
Миговете бяха толкоз скътани, отбрани,
че вече късно е в някаква любов да ми се вричаш.
От различни светове сме с теб, нали?!
Нямаше капка съвместимост.
Не бе писано в един да бъдем... C`est la vie!
По дяволите! Имай поне към тебе милост!
Аз нахално много те обичах.
Сега ти недей ми връща обичта.
Аз можах да се спася. И ти затичай...
Макар поуката да не си разбрал,
че обичта се връща след като си изгубил любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
