Когато се покаже от снега
усмивката на първото кокиче.
Когато те прегърне любовта,
е най-доброто време за обичане.
Когато лятото навири нос,
а морякът тръгне на далечно плаване,
в нощта, преди да тръгне, в стаята му влез.
Сега е най-доброто време за отдаване.
През есента, на пристана сама
не чакай мъжкото завръщане.
Набери си цветни есенни листа.
Сега е най-доброто време за тъгуване.
А през зимата, когато любовта
си тръгне и нахално се изплези,
слепи с сълзи пречупеното си перо.
Сега е най-доброто време за поезия.
Емил Стоянов
© Емил Стоянов Всички права запазени