22.10.2006 г., 11:49

„Най-накрая – почивка”

691 0 1

„Най-накрая – почивка”

Извика

Стария глас в главата ми

„Да си лягаме да спим”

„Всички по леглата”

 

Не

Не искам

Още

Ти си лягай, приятелко

Аз още малко ще постоя

Имам още малко да пия

 

Искам още малко да послушам

Песента на магистралата ми

Тя минава точно под прозореца

Хищник е, но слуша

Не задава глупави въпроси

Държи се възпитано

 

Има пулс

Магистралата

Изпомпва

И пали двигателите

 

Тръгваме...

 

Ето ни точно там

Под моста

Държим ръцете си

Вятъра ни брули

Косите ни се веят

Поети сме и

Все същата песен пеем

Нейната

И по нейния пулс и ритъм

Се движим

Натам

Където не стигаме

Никога

 

Защо се получава така

Замислям се и спирам

Защо никога не сигаме

 

Туп, туп

Туп, туп

Губя ритъма

Отива си

Туп...

 

„Не ти ли се спи

Вече” – пита ме

Стария глас в глават ми

„Още малко и идвам”

Отговарям му

 

Затварям прозореца

Събличам се

Мисля

Защо не сигаме

 

Не ни ли писна

 

24.09.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никога не стигаме, вярно...Развълнува ме стиха ти, Декстър...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...