Най-първото ми зло
След като прежалих
поредната жена,
камината запалих
със нейните писма!
Отворих скъпо вино,
извадих си мезе.
За час и половина
изпих бутилки две!
Протегнах си краката
на стария диван
и с градуси в главата
заспах като заклан!
Очи - отворих болен,
чак в петък сутринта,
доволно недоволен
от своята съдба!
Изгълтах три кафета
с чаша стар коняк.
Без щори и пердета
станах кукуряк!
Порових в телефона,
открих едно момЕ!
Но грешната Мадона
ми каза твърдо: - Не!
Опитах с осем други,
със същия късмет -
Девойки и съпруги
отказваха подред.
Прегледах календара
за моя невървеж
и курса на пазара -
на сладкия сърбеж.
Денят не бе фатален
и нямаше проблем.
А курсът бе нормален,
аз просто нямах ден.
Реших да си отдъхна
от вино и жени!
Южнякът да ме лъхне
в гори и планини!
Качих се, чак в Бояна,
сред гъстата гора.
А там ме срещна Яна -
най-бившата жена!
Не бях общувал с нея
от миналия век.
Реших да се разсея
с познатия човек.
Поканих я да седнем
на каничка айрян.
От ъгъл да погледнем
отминалия срам.
Изпихме четри кани
от някаква шира!
Припомнихме си рани
в любима механа!
Прегърнахме се силно,
изпуснахме сълзи!
Поляхме се стабилно
с мастика на зори...
И днес си имам гадже,
достатъчно добро!
В живота ми помага -
Най-първото ми зло!
Юри
Йовев
Юли
2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
