Накъде
Отново на крачка от безкрайното нищо.
Празна, глуха и сама - нито победителка, нито победена.
Синьо мълчание и хладно примирение. Това искаше ти.
Какво съм сега? Пуста улица без движение, без светофари.
Не се страхувам от самотата си...
Не се моля за нищо... времето е безпощадно,
а и плодовете са червиви... всичките.
Без емоции, без вълнение, без бъдеще... без път.
От мечтите остана само подозрението.
Звучи зловещо, нали?
Радости и гадости минават горди по булеварда,
трепети и очаквания се блъскат в бетонните стълбове
на устременото към пропастта битие.
Дави се и хълца отровено сърцето,
парят и болят наказани очите.
Накъде вървиш, заблудено дете?
И кого ще срещнеш в отъпканата едемска градина?
На кой Месия (или Луцифер) се кланяш нощем?
в прегръдките на Юда и Лойола заспиваш на разсъмване.
Изида, не ме оставяй и ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Николова Всички права запазени
