11.01.2008 г., 11:08

Наново ще продължа да те обичам

684 0 2
Среднощно е. А няма полунощ...
Пияно е. А няма глътка алкохол...
Самотно е. А няма молене в късен зов...
Студено е. Нечий дъх виси на дървен стол...

А ти не бързай. Моля те, не бързай да ме имаш.
Аз на другите нищичко не съм дарила.
И недей задъхано да тичаш...
Моля те. Смирен ела. Аз съм ти простила...

Нека е студено. Нищо, че дъхът ти спира.
Нека е пияно. Аз никога не съм умеела да пия.
Нека е любовно... Аз ще те обичам...
Нека е приспивно. Аз ще те завия...

Тая вечер за теб ще бъда.
Ще съм такава, дето никога не си ме знаел.
Прости. Но на тая обич ме осъди...
И искам за мен тая вечер да нехаеш...

Нека в очите ти съм луда,
че на случайните нищичко не дадох.
Нека съм студена, нека за тебе да съм чужда,
за туй че толкоз много се раздадох...

И нека... нека те обичам още.
А ти не бързай да ме искаш.
Смирен ела. Нека полунощ е...
Не бързай. И по име не искам да ме викаш.

И аз гласно твоето не ще зова.
Забравила съм как поименно да те наричам.
Нека мине тая вечер. После в тебе ще заспя...
... нека е приспивно. Аз наново ще продължа да те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...