14.03.2025 г., 11:04  

Напук на Каракала

402 1 1

                                      Преди да си доказал
                                      на цъфналата ръж,
                                      че ти не си тръстика,
                                      а здрав и пекан мъж!

                                      Край теб ще вият вълци,
                                      чакали и коне!…
                                      С копита от желязо!
                                      И остри колене…

                                      Но ти ще трябва здраво
                                      юздите да държиш!...
                                      И право през Балкана
                                      самичък да вървиш!...

                                      Напук на Каракала,
                                      Адонис и Приам –
                                      ще трябва да превземеш
                                      Монмартър утре сам!...

                                      Така ще хванеш Бика
                                      направо за рогата!
                                      Преди да си повдигнал –
                                      Небето!... И Земята!...

 

                                     2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...