14.03.2025 г., 11:04  

Напук на Каракала

401 1 1

                                      Преди да си доказал
                                      на цъфналата ръж,
                                      че ти не си тръстика,
                                      а здрав и пекан мъж!

                                      Край теб ще вият вълци,
                                      чакали и коне!…
                                      С копита от желязо!
                                      И остри колене…

                                      Но ти ще трябва здраво
                                      юздите да държиш!...
                                      И право през Балкана
                                      самичък да вървиш!...

                                      Напук на Каракала,
                                      Адонис и Приам –
                                      ще трябва да превземеш
                                      Монмартър утре сам!...

                                      Така ще хванеш Бика
                                      направо за рогата!
                                      Преди да си повдигнал –
                                      Небето!... И Земята!...

 

                                     2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...