Народ на път
НАРОД НА ПЪТ
... със двата крака в есента, на път към зимата – живея,
и – праведниче во Христа, все тъй вървя след Мойсея,
в молитвите си преди сън мълвя скрижалите му светли –
в най-черните пустини вдън! – въртя безкрайни километри,
до днес веднъж не пожелах магаренцето на съседа,
признавам си със малко страх, жена му всяка нощ ме гледа,
не съм откраднал ни веднъж, не съм убил, не съм излъгал,
нахраних царя с хляб от ръж, ведно със просяка недъгав,
ни робът негов стана мой, ни вола му зажеглих в жегли,
и теглих кръгове безброй! – в пустините така се тегли,
долял в кандилцето елей, се питам – много ли остана?...
Народ – на път без Мойсей, не стига нивга Океана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
