2.06.2012 г., 10:00

Народна

681 0 5

 

НАРОДНА

 

Сипе Дядо Господ дъжд с ведро отгоре, от небòто.

Сипе Чичо Ачо вѝно със стакана доле у гърлòто.

Дядо се задъха, свърши сили и бактиса.

 Чичо не миряса, още лочи, не напи са.

 

Слънце пекна, изгори земята, цяла се напука.

Месец светна и полека сви са, сгъна са на въглен.

Чичо Ачо по бъчвèто, ей го още с пръсти чука

и за още пита, попопържа и кат тъща мънка.

 

Че разсърди стара Бога, Бог не люби да загуби

и до дъното изскуба всяка лòза пръчка, хем без милост.

Но не знаеше горкият, че чичèто пие, не винò от зърно,

а от еликсира, дето се намира само в кръчмата на Мино.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...