Научи ме да обичам!
Как съумяваш
толкова много да даваш?
Гледайки изгрева, от брега на морето,
разтърсваш ме
и се пробужда сърцето
от онова, необяснимото,
от онова красивото,
от щастливото,
от милото...
Магия... топлина се разлива,
с нежност всичко облива...
Аз пясък съм, ти си вълната...
потрепваш...
и палиш искрата...
... в душата...
И стенеш ли, стенеш...
от мен какво ли можеш да вземеш...
освен да ме научиш,
та и ти да получиш...
как камък, сърце,
разбиваш с перце...
влизаш дълбоко,
издигаш високо...
Красива си...
и пак,
необяснима си...
Бог е любов!
Е.И.
05.09.2014
https://www.youtube.com/watch?v=qJDYpE-Ll38
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
