Наздраве!
Какво от туй, че пих?
Голяма работа!
Едно нещастно Узо!
Май бяха две или пък три
не помня...
По принцип, знаеш,
че не пия,
но тази вечер се напих.
А онзи мъж
ми се видя пък свестен.
Следеше чашата ми
да не бъде празна...
Доливаше и казваше:
"Наздраве",
че в здраве всичко е
тъй лесно.
Защо да споря с него?
Съгласих се!
Какво ми беше крив
човека?...
Наздраве! - казвах. -
Да ни има!
Та болките
в гърдите ни да кацат.
И сълзите в очите
да ги има!
Та мъките
да стават по-големи.
И страсти да крещят
от наше име!
Дорде сме живи!
Ах,дорде сме живи!...
И най-накрая да си кажем:
"Живях със здраве, но без смисъл!"
И тебе знам,
че някъде те има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
