Не аз, очите ми плачат
Не аз, очите ми плачат.
Капват сълзи и се пръскат,
като кристали на всички страни...
Не аз, душата ми страда.
Изнурена, преминава преграда,
от зъбери остри, а искаше да лети...
Сълзите посоката търсят изгубена.
Душата ми пада от болка пречупена.
Този свят клетка, а посоката синьо небе.
Душата ми се изправя... уча я да върви,
просторите не са за наранени криле!
Сълзите преглъщам...очите са влажни,
навярно прашинчица ги боде...
Аз съм силна! А е слабо,
уплашеното ми сърце...
--.08.2006.г.
Капват сълзи и се пръскат,
като кристали на всички страни...
Не аз, душата ми страда.
Изнурена, преминава преграда,
от зъбери остри, а искаше да лети...
Сълзите посоката търсят изгубена.
Душата ми пада от болка пречупена.
Този свят клетка, а посоката синьо небе.
Душата ми се изправя... уча я да върви,
просторите не са за наранени криле!
Сълзите преглъщам...очите са влажни,
навярно прашинчица ги боде...
Аз съм силна! А е слабо,
уплашеното ми сърце...
--.08.2006.г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
