Не е късно
Всеки миг, час, ден
отдалечава те от мен.
Не усещаш ли?
Какво изобщо
чувстваш
ти?
Глад, студ, безсъние.
Нещо друго?
Прости...
но само с това
не се живее...
Мислиш ли,
че сърцето ми се смее?
А какъв смисъл
влагаш ти,
казвайки
„Жена си ми”?
Тялом?
Но не и духом...
Не проумяваш, нали?
Трябваше отдавна
да сваля аз
маската щастлива,
но измамна
и да отворя
сърцето си
за песен...
Но не е късно.
Нищо, че навън е есен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
